Мария Янева
Мария Янева, председател на фондация „Искам бебе“: Никога няма да забравя, как се разхождах в парка и гледах щастливи майки как прегръщат децата си и ги носят на ръце, а аз носех най-голямата тежест в сърцето си и държах за ръка своята чанта.
Снимки: – Калина Арсова, интервю - личен архив
С Мария се запознахме на благотворителен рожден ден. Иван Миховски, народен представител, празнува, но без цветя и подаръци, а събраните средства дарява за фондация „Искам бебе“. Но за Иван ще пишем в друго интервю! Сега думите са за Мария! Слабата, крехка Мария, която е новата председателка на фондация „Искам бебе“. Защо точно Мария, ще научите след малко!
През 2007г. Радина Велчева, също като своя кауза, основава Фондация „Искам бебе“. За изминалите 12 години заедно със своя екип успява да помогне на повече от 1000 семейства да имат свое дете. Привличат към благородната идея държавата, дарители, доброволци, съмишленици, цялата общественост. Сега Радина е в отпуск по майчинство с второто си дете.
Мария Янева е юрист, международен съдия-арбитър към Международния съд в Париж. Нейното хоби е да кара мотор. Първата жена в България председател на мъжки моторен клуб. С Радина се запознават на благотворителен бал на фондацията. Това е една от тези редки, магически срещи, в които не се познаваме, но чувството е , че не сме се виждали от много години. И Мария става част от „Искам бебе“.
Мария, ти къде и по какъв повод чу присъдата, че няма да можеш да имаш деца?
Моята тежка присъда ми беше прочетена преди тринадесет години след тежък перитонит, от който едвам останах жива. Чувах думите на специалистите: „Милото момиче, толкова млада, а няма да може да има деца!“. Не можех да преодолея психическата травма от диагнозата, която ми беше поставена. Никога няма да забравя, как се разхождах в парка и гледах щастливи майки как прегръщат децата си и ги носят на ръце, а аз носех най-голямата тежест в сърцето си и държах за ръка своята чанта. Понякога сядах сама до реката и не спирах да плача и да питам „Защо?“. Един прекрасен ден обаче, срещнах Радина и разбрах, че надежда има!
Разкажи за тази среща? Как се познахте, че сте от една порода?
С нея се запознахме на един благотворителен бал, на който отидохме със съпруга ми да помогнем на хората с репродуктивни проблеми. Тогава Ради разказа пред всички своята история. Направи ми много силно впечатление нейната откровеност. На края на бала организаторката, която е и мой добър приятел, реши да ме запознае с Ради и двете установихме, че не се запознаваме тогава… Говорихме си, сякаш сме се познавали винаги, просто не сме се виждали отдавна. Толкова много неща си разказахме. Аз й споделих моите проблеми и тя ми подаде ръка. Безкрайно съм й благодарна. И до ден-днешен тя е един от най-близките ми хора.
И ти стана председател на „Искам бебе“! По какъв път тръгнахте?
Решението дали да приема председателското място в „Искам бебе“ беше най-трудното и едновременно най-лесното решение, което съм взимала. Трудно, защото отговорността и емоционалния ресурс са големи и лесно, защото няма нищо по-истинско и човешко от това да помогнеш на човек в нужда, и то когато става въпрос за най-съкровената мечта – да станеш родител. Най-голямата подкрепа и разбиране получих от съпругът ми и моите родители.
Винаги насърчаваме хората да се опитат да говорят открито за своите проблеми, да ги споделят. Това е може би 50% от успеха на един човек с репродуктивен проблем. Психолозите твърдят, че емоционалната болка, страданието, което изпитва такъв човек, се равнява на това, което изпитва един онкоболен. Тоест, в голяма степен човекът с репродуктивни проблеми смята себе си за неизлечимо болен. А всъщност това не е така!
Ние (казвам ние, защото аз също съм, вече бивш пациент) имаме проблем, който медицината в 21-ви век вече е решила. Не можеш да седиш и да повтаряш като мантра: „Защо на мен се случи? Защо съм по-различна от другите?“ Не, не си по-различна! Просто имаме проблем, с който трябва да се справим. Никой не е застрахован от това, може да се случи на всеки, независимо от социалния му статус. Всеки 6-ти в Европа е с репродуктивен проблем. В България това са 145 000 души.
Момичетата, създали „Искам бебе“, днес вече са щастливи майки на отраснали деца и са пример за всички нас – хората, които сега вървим по трудния път на борбата с този огромен проблем на нашето време – безплодието. Пред 2007г. е било изключително трудно да застанеш пред едно стигматизирано общество и да говориш открито за това, че не можеш да имаш деца по естествен начин. Хората, които не са се сблъсквали с това, не знаят колко голямо е страданието и безкрайни молитвите, преди да чуеш заветните думички: „Честито, бременна си, ще си имате дете”.
Коя е най-голямата ви победа до момента?
Може би най-голямата победа е това, че по наша инициатива и с помощта на държавата се създаде т.нар. Център за асистирана репродукция, или Фонда, както всички го знаем. Благодарение на този фонд се финансират хора с репродуктивни проблеми, тъй като ин витрото е една много скъпа процедура. През 2018 г. по наша инициатива вече безплатните опити ин витро се увеличиха от 3 на 4. Отпуснаха се безлимитни средства за ин витро и вече пациентите не чакат по 9-10 м. за да получат своята заповед, а това се случва в рамките на 2-3 м. Защото при хората с репродуктивни проблеми времето е най-важния фактор. Също така по наша инициатива онкоболните пациенти получиха пари за замразяване на яйцеклетки. Това лично аз го отчитам, като най-голямата победа. Защото тези хора, за които съдбата е отредила толкова тежка присъда, получиха не само шанс за дете, но и шанс за живот. Защото нищо друго не може да ти вдъхне живот, така както ако имаш надеждата, че един ден ще бъдеш родител. Тъй като медицината в 21 век е намерила решение за много голяма част от раковите заболявания. Бяха създадени и общински фондове. За последните дванадесет години има много неща, които са направени за хората с тези проблеми. Ние сме на едно от първите места в Европа по отделени от държавата средства за хората с репродуктивни проблеми. Всяка година провеждаме определен брой инициативи, с които набираме средства. Все повече дарители се обръщат сами към нас.
Какво ще посъветвате хората, които имат репродуктивни проблеми?
Но все още хората с проблеми не могат да разберат едно просто нещо – ако желаната бременност не се получава след година опити за бебе, е необходимо да се потърси помощ при специалистите по репродуктивна медицина. Основната пречка е несподеляне на проблема, протакане, очакване „да се случи чудо”, срам да си признаеш, недоверие... Ако двойката, желаеща да има дете, подходи към проблема си ясно и упорито – то решение бързо се намира. В България вече има изключително добри специалисти и центрове по репродуктивна медицина т.е. достъпът е възможен. Просто се изисква желание, организация и действие. А колкото по-млада е жената, толкова по-бързо ще се случи желаното бебе.
В сайта на „Искам бебе“ има информация за работещите общински Фондове за подпомагане на двойките с репродуктивни проблеми. Те са над 45, бюджетите са от 10 хиляди до 200 хиляди лева в Община (Центърът финансира до 5000 лева). Необходимо е желаещите да се запознаят с критериите за получаване на финансиране или да се свържат с координаторите ни по места. Добре е да се знае, че има ограничение във възрастта – до 43-годишна възраст.
В някои от кампаниите дарителят иска да има публичност, но тук говорим за тази публичност – двойката да бъде изтеглена публично, даряването няма как да не е прозрачно, след което след ин витро процедурата да дадат информация как е преминало, има ли бременност. Повечето хора това ги притеснява. В Центъра за асистирана репродукция и общинските фондове няма такива изисквания. Аз не се притеснявам да го споделя, но за хората, които се притесняват – уважавам тяхното мнение, зачитам личното им пространство.
Къде според Вас се крият тези репродуктивни проблеми?
Като пациент и като човек, който ежедневно се среща с мъката на хората, желаещи дете, мога да кажа, че причините много често се крият в начина ни на живот и отлагане на проблема във времето. Отказа ни да приемем, че имаме проблем. Все по-забързани и стресирани сме, бързото хранене и откъсването ни от природата, депресивните състояния, с които се опитваме да се борим сами, търсенето на вината извън нас и непоемането на отговорност. Всичко това е комплекс от общата ни визия за живота и света. А ние, жените, сме свръх интуитивни същества и всеки дисбаланс около и в нас самите нас може да засегне най-дълбокото ни желание – да имаме дете.
Още през 2008г. стартира Програмата за психологическа подкрепа на „Искам бебе“. Имаме работещи психолози в големите градове на страната. Груповата терапия е безплатна за жените. Всяка група се състои от 10-12 жени, срещите са общо 12, а продължителността може да продължи 3-4 месеца. Все повече жени, а вече и двойки, търсят при нас информация и за индивидуална и семейна терапия, а това е голяма крачка напред към решаване на емоционалните конфликти, често съпътстващи лечението на безплодието.
Знам, че имате и арт инициативи, свързани с Вашата кауза?
Аз лично съм се докосвала и до куклената емоция на Жени Костадинова (племенница на Ванга) от арт къща „Куклите“ и съм участвала в срещите, които тя организира благотворително за нас, момичетата от „Искам бебе“. Заедно с нея правим кукли от стъкло, прежда и дърво. Самата изработка на куклата със собствени ръце, навиването на преждата и ръчното рисуване на образа на куклата втъкава в душата й твоята собствена емоция и вяра. Жени ни разказва как Ванга е карала бездетните жени да й донесат кукла, а след това, отивайки си у дома – сякаш чрез материализиране на собствената си вяра – те са се сдобивали с рожба. Жени Костадинова и нейната Арт къща „Куклите” са ставали често наш дом – благотворителни базари, творчески ателиета, а и първото издание на детския конкурс „Виж моят Ангел” беше посветено на семействата, мечтаещи за дете. Хиляди деца от цялата страна изпращаха ръчно правени ангели, които Жени Костадинова ни дари и съм сигурна, че тези детски ръчички са сбъднали много майчини молитви.
Каква е за Вас 2019 година?
2019 - та е много специална за „Искам бебе“ – празнуваме 12 години сбъдване на мечти. През цялата година, всички момичета от Искам бебе в различни градове на страната, правят благотворително своите рождени дни. Отказахме се от подаръци и цветя, парите за подаръци се събират в урната, като с набраните средстава помагаме на отделни семейства в името на това да се роди поне още едно дете.
Имаме много изненади и съм сигурна, че ще донесем отново радост и вяра на семействата!
