"За мен Велико Търново е градът, в който винаги ще се връщам с удоволствие и на чието развитие ще посветя всичките си сили. Този град и неговите хора са ме белязали завинаги. "

​​

- Станислава Стоянова

 

Д-р Станислава Стоянова е народен представител е 44-ото Народно събрание на Р. България от ПГ на ГЕРБ, член на Парламентарните комисии по образование и наука, и по земеделие и храни. По професия е университетски преподавател – чете лекционни курсове в катедра „Мениджмънт” към Стопанска академия „Димитър А. Ценов” - Свищов.

Има образователна и научна степен „доктор” по икономика в научна специалност „Социално управление”. Завършила е магистратура по МП „Мениджмънт на бизнесорганизациите”,  специалност “Стопанско управление” в Стопанска академия  „Д. А. Ценов” - Свищов. Магистър е и по “Право” във Великотърновски университет  „Св. св. Кирил и Методий”.

Има редица научни публикации в областта на икономиката, администрацията и управлението.

Член на Съюза на учените в България.

Член на Националния изпълнителен съвет на Младежи ГЕРБ.

 

Чувства ли се добре една млада и красива жена в политиката?

Политиката е много важна дейност не само в България. Тя дава възможност не просто за реализация на личните възможности, а отваря перспективи за споделяне на опит и размяна на идеи, които истински могат да променят живота на хората. В този смисъл аз гледам на днешното си основно занимание като на изключителен шанс да надграждам досегашните си образователни и лични постижения. Но в същото време политиката дава възможност за оценки, които не можеш да видиш от друг житейски ъгъл. И именно затова е вълнуваща и интересна.

Политиката ли Ви избра или Вие нея?

Моето участие в политиката е неизменно свързано с ПП ГЕРБ. Аз се включих в младежката организация на партията с желание, доколкото силно ме вълнуват проблемите на младите хора в България. За мен младежките политики и създаването на образователни, културни и социални възможности на младите е съществена необходимост на нашето общество. Затова и активното ми участие в политиката е нещо естествено и някак присъщо на моята лична визия за живота.

Аз не исках младите хора у нас да остават разочаровани от т.нар. „преход“, доминиран от бившите комунисти, превърнали 1989 г. своята политическа власт и в икономическа, и това ме мотивира допълнително да участвам активно в обществения живот на страната.

 

С кого първо споделихте?

Разбира се, споделих своето желание да се занимавам с младежки инициативи с близките си хора, със семейството. Получих от тях безрезервна подкрепа, която чувствам и до днес. Трябва да кажа, че не бих имала енергията да работя като млад политик, ако не усещам тази подкрепа ежедневно и в дългосрочен план. Това е важно, защото създава чувството за по-големи очаквания на общността, от която идвам и аз съм само изразител на очакванията на група хора, която ме подкрепя. Сигурно няма да се занимавам цял живот с политика, но винаги ще усещам тази подкрепа.

Като представител на християндемократическа партия, аз вярвам в семейството и считам, че това е най-важната защитна мрежа в обществото ни. Тя съпътства живота на индивида през целия му живот и най-хубавите и моите моменти са свързани именно с нея. Затова и смятам, че семейството е същинската зона на комфорт, която трябва да пазим и съхраняваме.

 

Има ли политик, може у нас или по света, който Ви заразява с енергията и харизмата си?

Всеки политик, оставил следа в историята на своя народ, донесъл промяна и подобряване на неговите перспективи, е достоен за уважение. В този смисъл, дори и хората, които са помогнали за развитието само на своето населено място трябва да бъдат помнени и да се отнасяме към тях с респект. Аз нямам конкретен пример на политик, защото съм склонна да търся идеализиран образ, какъвто все още не съм открила. Това позволява да се култивира усещането, че добрият политик е политикът, успяващ най-тясно да обвърже съдбата си с общото благо на нацията.

Като член на Комисията по образование в народното събрание, за какво образование мечтаете?

Моят ангажимент с младежките политики е дългосрочен. Но те не са самоцел и винаги съм ги разглеждала като пряко следствие от политиките в областта на образованието. Доколкото младежката политика не може да съществува в чист вид, без да са засегнати интересите на други членове и групи в обществото, аз се старая да участвам активно в реформите в образованието – средното и висшето – защото те са насочени и провокират промяна на подготовката на българските млади хора да се превърнат по-ефективни членове на европейското, социално и икономическо пространство.

При успех на образователните реформистки политики, ние ще сме в състояние да преодолеем и другите големите проблеми на младежта у нас. Това всъщност е и голямата цел на ПП ГЕРБ като стратегически участник в управлението на страната.

 

Госпожо Стоянова, кое е нещото, инициирано от Вас, с което се гордеете най-много от Вашата работа като народен представител?

Усилията ни да изработим процедури и законодателство, които да върнат младите българи в училище е онова, което не просто се превърна във важна цел на моето участие в политиката, а и във важна мотивация лично за мен да помагам доколкото е възможно за развитието на нашето общество. Гледам на тези мои усилия като на възможност да участвам в необратима промяна за страната, която завинаги ще я върне в орбитата на европейската цивилизация.

 

Сутрин, когато станете, втурвате ли се веднага към информационния поток – радио, компютър, телевизия, фейсбук? На коя медия най-много вярвате?

Kато съвременен човек се доверявам на интернет и на социалните мрежи, за да получавам информация за случващото се. Медиите се промениха драматично в последните години и заниманието с тях не е просто забавление, а и изпитание – да се преодоляват и преоценяват фалшивите новини е белег за подготовката на всеки индивид да живее като социално същество. За мен истинските медии са онези, които разказват и споделят информация, позволяваща на хората да живеят по-добре, които осъзнават отговорностите на човешкото развитие и които защитават важните морални ценности. 

Когато имате свободно време, на кого го посвещавате?

Опитвам се да спечеля време и да чета. Бих искала да прочета всичките книги на света – красива мечта, която никога няма да постигна. Но неистово правя опити в тази посока. Обикновено чета по няколко книги едновременно и никога не оставям недовършена започната книга. Бих искала в бъдеще да имам повече време за книгите и академичните си занимания. 

 

Вие сте морско чедо, родена сте до Албена, кое е любимото Ви място, където винаги се завръщате с удоволствие?

Аз съм родена в Добрич, но всъщност по-голямата част от съзнателния си живот съм прекарала във Велико Търново. За мен Велико Търново е градът, в който винаги ще се връщам с удоволствие и на чието развитие ще посветя всичките си сили. Този град и неговите хора са ме белязали завинаги.

Как се виждате след 10-15 години? Какво ще пожелаете на Вас и на България?

Със сигурност ще остана да живея в нашата страна. Това от гледна точка на личната ми кариера е най-важният избор, който някога съм направила и няма да променя. Бих искала да се занимавам с любимата си икономическа наука и да участвам в споделянето с млади хора на световните постижения в тази област. Затова и академичната кариера винаги ще ме изкушава и ще ми дава усещането за принадлежност към едно общество, което предстои тепърва да се развива все повече.

​

Интервюто взе: Мариана Аршева